Остро и подостро мозъчно увреждане

Първа фаза — часове и дни: системно поведение

Тук се определя по-голямата част от крайния изход и почти нищо от това не се отнася до останалата част на сайта. Част от увредата е настъпила в момента на събитието и не може да се върне. Другата част — вторичното увреждане — се развива през следващите часове и дни и тя подлежи на повлияване.

Интензивното лечение в тази фаза е насочено към поддържане на условия, при които увреденият мозък може да оцелее: достатъчно артериално налягане и мозъчна перфузия, контролиран кислород и въглероден диоксид, избягване на температура, стабилна кръвна захар и натрий, контрол на вътречерепното налягане и откриване на пристъпи — които след тежко увреждане често са неконвулсивни и се виждат само при ЕЕГ мониториране.

• Телесна температура. Температурата влошава увредената мозъчна тъкан и активно се предотвратява. Терапевтичното охлаждане е утвърдено лечение при новородени с умерена до тежка хипоксично-исхемична енцефалопатия; при по-големи деца след сърдечен арест проучванията не показват предимство пред внимателно поддържана нормална температура, но избягването на температура остава стандарт.
• Пристъпи. Неконвулсивните пристъпи и епилептичният статус са чести след тежко увреждане и остават незабелязани без ЕЕГ мониториране. Те подлежат на лечение.
• Хранене. Започва рано, а не се отлага. Достатъчният прием на белтък и енергия в този период е свързан с по-добри резултати и често се осигурява в недостатъчна степен.
• Лечението според причината. Имунотерапия при автоимунен енцефалит, отваряне на съда при подбран детски инсулт, операция при обемен процес или кръвоизлив. Това е моментът, в който диагнозата струва повече от всяка друга интервенция, обсъждана в сайта.

Втора фаза — седмици: рехабилитацията започва в интензивното отделение

Рехабилитацията не започва след изписване. В подострата фаза тя започва в интензивното отделение и направеното там определя каква част от по-късната работа ще бъде възстановяване, а не поправяне на предотвратими вторични проблеми.

• Позициониране и тонус. Контрактурите се оформят бързо при обездвижено дете с нарастващ тонус и се предотвратяват много по-лесно, отколкото се лекуват. Позиционирането, шинирането и ранното управление на тонуса принадлежат на тази фаза.
• Ранна мобилизация. Изправянето и раздвижването на детето веднага щом е безопасно е свързано с по-добри функционални резултати и доказателствата за това в детската интензивна медицина се засилиха.
• Преглъщане и хранене. Безопасността на преглъщането се оценява, а не се предполага; тихата аспирация е честа след мозъчно увреждане и чест повод за повторна хоспитализация.
• Комуникация. Дете, което не може да говори, се нуждае от път за общуване от самото начало, а не след като се прецени, че говорът няма да се върне.
• Семейството. Родителите в тази фаза сами са в остра ситуация. Практическата подкрепа и честната информация са част от лечението, а не допълнение към него.

Оттук нататък принципите са същите както навсякъде в рехабилитацията: активно, целенасочено, специфично за задачата упражнение, повтаряно достатъчно често, за да има значение. Класически лечения →

Трета фаза — месеци и години: къде стоят поддържащите лечения

Това е фазата, в която повечето семейства започват да питат за клетъчни терапии, екзозоми, Muse клетки и стимулация, и си струва да се каже точно как доказателствата се отнасят към нея.

По-голямата част от изследванията при придобито увреждане са насочени към острия и подострия прозорец — периодът, в който възпалението е активно и тъкан все още се губи. Там биологичното основание е най-силно и там набират участници повечето регистрирани проучвания. Семействата обаче обикновено стигат до тези въпроси месеци или години по-късно, в хроничната фаза, където основанието е различно, а доказателствата са по-оскъдни.

Това несъответствие е най-полезното нещо за разбиране, преди да се вземе решение за курс в хроничната фаза. То не означава, че нищо не може да помогне по-късно; означава, че цитираните публикувани резултати често са получени в друга фаза на друго състояние.

Какво разумно може да се каже за възстановяването

Възстановяването след придобито мозъчно увреждане в детска възраст е по-бавно, отколкото се внушава на семействата, и продължава по-дълго, отколкото често се посочва. Значима промяна се наблюдава и доста след първата година, особено когато активната рехабилитация продължава.

В същото време ранната прогноза е наистина несигурна и както прекаленият песимизъм, така и прекаленият оптимизъм през първите седмици са чести и не помагат. Лекар, който казва ясно, че е твърде рано да се знае, обикновено е точен, а не уклончив.